Несъстоятелността е един от най - многопластовите институти в правото, може би най – пълнокръвното производство в действащото законодателство, даже бихме я нерекли „висшия пилотаж“ в правораздаването. Налице са множество производства, които се преплитат с производството по несъстоятелност или се развиват успоредно с него - такива изрично предвидени в Търговския закон (ТЗ) - установителни и отменителни искове (по естеството си търговски спорове с облигационен или вещноправен характер), както и множество други такива - гражданскоправни – в това число дори и семейно и наследствено правни, когато става въпрос за физически лица - еднолични търговци или предприемачи; административноправни, а защо не е наказателноправни.
Правната уредба на несъстоятелността търпи периодично промени и допълнения, в по – голямата си част продиктувани от членството ни в Европейския съюз и необходимостта от унифициране на законодателствата на различните Държави членки, а в по – малка степен и за да се отстранят несъвършенствата в регламентацията и противоречията в практиката. Правната регламентация категорично не е съвършена, създава трудности в практиката и предопоставя постановяването на противоречиви съдебни актове.
Последното изменение на Търговския закон, Част Четвърта „Несъстоятелност“, извършено със Законът за изменение и допълнение на Търговския закон, приет от 49-от Народно събрание на 20 юли 2023 г., както казва и самият законодател въвежда изискванията на Директива (ЕС) 2019/1023 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. за рамките за превантивно преструктуриране, за опрощаването на задължения и забраната за осъществяване на дейност, за мерките за повишаване ефективността на производства по преструктуриране, несъстоятелност и опрощаване на задължения и за изменение на Директива (ЕС) 2017/1132 (ОВ, L 172/18 от 26 юни 2019 г.).
Промените са дългочакани, съществено забавени и не на всяка цена кореспондиращи с буквата и духа на директивата, но вече са факт и следва да бъдат обсъдени.
Следва изрично да бъде посочено, че заварените висящи производства по несъстоятелност се приключват по новите правила и ред, освен, ако не се касае за изчерпателно изброените изключения.
1.
При наличие на непосредствена опасност от неплатежоспособност в чл. 620а от ТЗ е предвидено задължение за органите на търговеца, да предприемат всички необходими действия за избягване на неплатежоспособността и свръхзадължеността на търговеца, както и да не застрашават жизнеспособността на предприятието умишлено или с груба небрежност.
С предходно изменение на Търговския закон (ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 01.07.2017 г.) законодателят въведе термина „непосредствена опасност от неплатежоспособност“, като предпоставка за откриване на производство по стабилизация (арг. 762 от ТЗ) и му даде легална дефиниция.
В този контекст, можем да предположим, че едно от „необходимите действия“, които органите на дружеството трябва да предприемат е да инициират производство по стабилизация. Изчерпва ли обаче това действие „всички необходими действия“? Необходимите действия идентични ли са за търговците или зависят от субективните възможности на органите и спецификите на конкретния търговец? Във всяка хипотеза ли непосредствената опасност може да бъде отчетена от органите на длъжника? Държи ли се сметка за диференцираните правомощията на различните органи на търговските дружества при вменяването им на задължение да предприемат действия? И още куп въпроси, на които предвид законодателната дупка ще трябва да отговаря съдебната практика и евентуално правната доктрина.
Най – същественото, за това несъвършено законодателно решение е, че неизпълнението на това задължение на този етап не е скрепено със санкция и поради тази причина, освен несъвършено ни се струва и неприложимо. Съвсем отделен въпрос е какво мислят окръжните съдилища (компетентните съдилища и за производството по стабилизация и за производството по несъстоятелност), ако преди всяка несъстоятелност, задължително се минава и през стабилизация..?
2.
Преустановена е възможността за „съдебен туризъм“ и избор на по – удобен компетентен съд, като за местната компетентност решаващо се оказва седалището на длъжника не по – късно от шест месеца преди подаването на молбата.
За ускоряване на съдебния процес е предвидено жалбите срещу актовете да не се връчват, а да се обявяват в ТРРЮЛНЦ. Съкратени са и сроковете за обжалване. Съгласни сме, че в много случаи съдебните производствата, не само производствата по несъстоятелност, а изобщо събените производства, необосновано се забавят заради връчването на книжата, но това изменение, освен, че вменява допълнително задължение за ежедневни проверки в регистрите, в повечето случаи създава и по – голям стрес за нас, участниците в производствата, включително и като процесуални представители, които за по – кратък срок следва да изготвим допустими и основателни жалби против решения, от които зависи бъдещето на конкретния търговец. Считаме, че в ГПК, например са предвидени достатъчно механизми, които "ускоряват" процеса на връчване на книжа и по - скоро ни се струва прекомерно, отколкото адекватно на потребнотите.Нещо повече, скептични сме, че това законодателно разрешение ще допринесе до ускоряването на производството по несъстоятелност, без да е налице промяна в натовареността на съдилищата, особено в София – град.
3.
При изчерпване на наличното имущество, служещо за издръжка на производството, законодателят е предвидил нова възможност за синдика, след разрешение на съда, да продаде актив за издръжка на производството. Това нововъведение приветстваме, считаме, че е размуно и обосновано.
Същевременно е предвидено, че производството по несъстоятелност може да бъде спряно само веднъж на това основание (арг. чл. 632, ал. 1 от ТЗ). Тук считаме, че законодателят не е бил прецизен и предстои да се срещаме с противоречива практика по следните въпроси: След като може да се спира само веднъж, какво ще се случи, когато отново са налице предпоставките за спиране - ще се прекрати ли производството или ще продължи? След като е посочено изрично, че производството на това основание може да бъде спряно само веднъж, а в преходните и заключителни разпоредби на закона на изменение е предвидено, че разпоредбите, в това число и тази, се прилагат за заварените производства, какво се случва, когато производството вече е било спирано преди изменението (преди 04.08.2023 г.), допустимо ли е да се спре втори път при условията на чл. 632, ал. 1 от ТЗ или това спиране следва да е действало след изменението или да е постановено след изменението? Все въпроси, на които предстои да видим противоречиви разрешения от различните съдебни състави.
4.
Друга интересна и по - скоро положителна промяна, виждаме в корелацията между производството по несъстоятелност и изпълнението по ГПК, т.е. изпълнителните производства пред ЧСИ.
Общото правило е, че с откриване на производството по несъстоятелност се спират изпълнителните производства срещу имуществото, включено в масата на несъстоятелността. Изключение има при изчерпателно изброени хипотези, а именно: продължава изпълнението спрямо имущество, за което вече има обявен купувач или срещу имущество, спрямо което вече са наложени мерки за обезпечаване на публични вземания или срещу което е започнало принудително изпълнение за събиране на публични вземания. До тук промяна с предходно действащата правна уредба няма.
Предвидено е и още едно изключение в чл. 638, ал. 2 от ТЗ, което претърпя частично изменение, а именно: ако е предприето изпълнително действие в полза на обезпечен кредитор по реализация на обезпечението, съдът може да допусне производството да продължи при съществуваща опасност от увреждане интересите на кредитора. Разликата с действащата до август 2023 г. е, че действие трябва да е действие по изпълнение, но по интересното е, че с Тълкувателно решение № 1/ 2017 г. ОСТК на ВКС беше прието, че акта на съда, с който се дава разрешение за продължаване на изпълнителните действия не подлежи на инстанционен контрол и решението на съда по несъстоятелността по този въпрос е окончателно. Т.е дори да е незаконосъобразно нямаше законов механизъм, по който същото да бъде отменено. Често в практиката срещахме такива актове, защото съдът уважаваше молби за продължаване на изпълнителните действия без мотивира застрашения интерес на кредитора, молбата на който уважава. Тълкувателното решение, в тази си част, обаче вече загуби действието си, предвид изричната разпоредба, според която определението, с което се отказва или разрешава продължаване на индивидуалното принудително изпълнение, и постъпилите срещу него жалби се обявяват в търговския регистър, като определението на апелативния съд по жалбите е окончателно.
Макар и да отчитаме, че изменението определено подобри регламентацията, считаме, че законодателят не е успял да транспонира съвсем точно и правилно европейския акт. Така даденото разрешение не кореспондира с пар. 34 от Директива (ЕС) 2019/ 2023 на Европейския парламент и на съвета от 20 юни 2019 г., където е посочено, че продължаване на индивидуално изпълнение е възможно, но при преценка дали би се изложил на риск преструктурирането на стопанската дейност, или вземания на кредитори, които биха прекърпели несправедливи вреди, като например посредством некомпенсирана загуба или намаляване на стойността на обезпечението.
5.
Налице е промяна в регламентацията на отменителните искове – исковете, насочени към попълване масата на несъстоятелността. Съвсем оправдано, срокът за предявяване на отменителни искове е продължен от една на две години. Също така, намираме за разумно намаляването на дължимите държавни такси, по модел на установителните искове по чл. 694 от ТЗ на една четвърт от цената на иска.
6.
Налице е промяна в регламентацията на изискванията към лицата, които могат да бъдат синдици, като вече се изискват не 3, а 5 години стаж по специалността.
Предостави се възможност и след като синдик е бил заличен от списъка на синдиците със заповед на Министъра на правосъдието по реда на чл. 655 от ТЗ, след изтичане на 3 годишен срок, отново да бъде вписан след подаване на заявление, дори без да е необходимо да държи отново изпит. Преди подобна възможност изобщо не съществуваше. Заличаването от списъка беше до живот.
Промените в регламентацията, касаеща фигурата на синдика, неговите права и задължения в производството далеч не кореспондират с мотивираните и надлежно релевирани предложенията за изменение на разпоредбите, направени от съсловните организации на синдиците.
Въвеждат се задължителни образци на книжата в производството по несъстоятелност – молби за предявяване на вземания, списъци на приети и неприети вземания, сметки за разпределения, отчети, декларации – съгласие на синдици и електронния дневник. Образците следва да се одобрят от Министъра на правосъдието, т.е. макар и в сила тези разпоредби са неприложими, доколкото към момента няма одобрени образци. Съвсем друг въпрос е, че още м. Февруари на 2021 г. имаше сформирана работна група за изготвянето им и същите отдавна трябваше да са одобрени и към момента вече да се ползват.
7.
При осребряването на имущество има въведени съществени изменения. Отпадна продажба при пряко договаряне и чрез посредник. Вместо това се въведе правило, всяка следваща продажба чрез търг да се извършва при начална цена с 10 % по ниска от началната цена на предходния търг, до достигане на 50 % от цената, като в тази хипотеза, отново се извършва оценка на актива. Нова оценка се изготвя и тогава, когато е налице съществено изменение в икономическата конюктура или правния статут на актива. Въпроси без законодателен отговор отново не липсват, а именно: Как следва да се процедира, когато съдът вече е дал разрешение за провеждане на продажби по чл. 717в, чл. 717ж и по чл. 718 от ТЗ, продажбите са проведени, но нестанали? Следва ли да се започне продажбата отново по чл. 717в при продажна цена равна на пазарната оценка, или следва да е проведе търг по чл. 717ж при цена с 10% по - ниска от предходната продажба, макар да не са спазени всички изисквания на разпоребата, а именно да е един месец след, но не - повече от два месеца от предходната продажба, какти и пражбата да не е била търг с тайно наддаване, а да е била при пряко договоряне? Тук очакваме празнините в предходни и заключителни разпоредби да бъдат разрешавани от съдиите по несъстоятелност. За съжаление, ако съдиите по несъстоятелност не примат някакво универсално разрешение за различните, но не кой знае колко много на брой хипотези, съществува риск от противоречива практика и ще поставят под въпрос законосъобразността на осъществените продажби.
Нещо повече, създаде се според нас алтернатива на описаните по – горе публични търгове, които си се провеждат по досегашния ред - присъствено, създаде се възможност имущество от масата на несъстоятелността да бъде продавано чрез електронен публичен търг, чрез използване на електронна платформа за явно наддаване, уредена в ГПК. Предстои да видим на практика как ще протича електронния търг, но определено сме положително развълнувани от възможността, която законодателят предостави на синдиците и на потенциалните купувачи.
8.
Отпадна института на първото събрание на кредиторите, което определено отчитаме, като необходима промяна, както и отпадна и според нас излишната фигурата на помощник – синдика.
Отпаднаха ограниченията за лица, които са били обявени в несъстоятелност, или били управители, членове на управителен или контролен орган на дружество, прекратено поради несъстоятелност през последните две години, предхождащи датата на решението за обявяване на несъстоятелността, ако са останали неудовлетворени кредитори - отново да бъдат управители или да бъдат членове на управителни органи. Достатъчно е да са изтекли 5 години от прекратяването на дружеството и при заемане на съответната длъжност тези обстоятелства и факти да бъдат изрично декларирани.
В настоящата статия разгледахме по съществените според нас промени в производството по несъстоятелност въведени от 49то Народно събрание със Закон за изменение и допълнение на Търговския закон, обнародван в ДВ бр. 66 от 01.08.2023 г., в сила от 04.08.2023 г. Намираме, че от една страна въведените промени не кореспондират с буквата и духа на Директива (ЕС) 2019/ 2023 на Европейския парламент и на съвета от 20 юни 2019 г., която трябваше да бъде транспонирана преди повече от 2 години (до 17.07.2021 г.), а от друга страна намираме, че с тези изменения не само, че не се отстраниха спорните моменти с регламентацията, но се създадоха и нови предпоставки за противоречива практика и проблеми в правораздаването.
Пожелаваме си още сега действащото 49то Народно събрание да предприеме инициатива за нови, но този път адекватни и стойностни промени в това иначе толкова сложно, нетипично и многофазно съдебно производство по универсално принудително изпълнение.
Повече за измененията може да научите от първия епизод на видео – подкаста „Законът в действие", достъпен на следния адрес: www.thelawinaction.bg